Сангре де Драго

Латинско наименование: Croton lechleri L.
Народни наименования: Драконова кръв – Sangre de Drago, Dragon,s blood,
Сангре де Градо, Сангре де Драко, Драго, Санве де Агуа/

РЕФЕРЕНЦИИ

Всички публикации и патенти са индексирани и в повечето случаи са извадени от база данните: INDEX MEDICUS-MEDLINE, EMBASE-DRUGS AND PHARMACOLOGY and/or CHEMICAL ABSTRACTS.

Описание: Вид Croton: дървесен вид от семейство Euphorbiaceae расте на различна височина над морското равнище. Достига до височина 10-20 метра, стволът му достига дебелина около 30 см в диаметър и е покрит с леко грапава кора. Има широки зелени листа със сърцевидна форма, които са разположени върху клоните, и зеленикаво-бели цветове, разположени върху дълги стъбълца.

Разпространение: Дървото Сангре де Драго расте преди всичко в Андите и джунглите по горното течение на р. Амазонка, основно в Перу и Еквадор. Смолата на това растение не бива да бъде обърквана с червено оцветените смоли, произхождащи от други дървесни видове, също познати под наименованието “Драконова кръв” и използвани например в Азия – като смолите от Daemonorops Palmae /Арнон и сътр., 1977/.

Други разновидности на вида Croton / около 750/ могат да се срещнат в тропическите и субтропическите пояси на двете полукълба.

Използваема част: Тъмночервената смола /млечен сок/, който изтича след порязване на ствола, както и кората на дървото, са използвани още в предисторически времена в народната медицина на Южна Америка като лечебно средство. Хранителната добавка Сангре де Драго представлява стабилизиран с алкохол екстракт от смолата на Croton lechleri L. Със запазени съставки и качества на млечния сок.
Химичен състав:

Cyanidole (flavonol monomers):              hardwickiic acid
(+)-gallocatechin)                         bincatriole
(+)-catechin                                  crolechinole
(-)-epicatechin                            crolechinic acid
(-)-epigallocatechin                        coberine A
proanthocyanidin dimer B-4                  coberine B
proanthocyanidin trimer                     taspine
proanthocyanidin tetramer                    dihyhrobenzofuran lignans:
proanthocyanidin heptamer                   -3’, 4-O-dimetylocedrusine
-4-O- methylocedrusine
1,3,5-trimethoxybenzene
2,4,6-trimethoxyphenol                       α-calacorene
4-hydroxyphenethyl alcohol                   α-copaene
α-pinene
β-sitosterol                                 α-thuyene
β-sitosterol-β-D-glucopyranoside             β-caryophyllene
β-elemene
β-pinene                                     Gamma-terpinene
Betaine                                      Gamma-terpinole
Borneol                                      Lignin
Calamenene                                   Linalool
Camphene                                     Methylthymol
Cuparophenol                                 Myrcene
D-limonen                                    Para-cymene
Dipentene                                    Pectic-acid
EO                                           Terpinene-4-ol
Eugenol                                      Vanillin
Euparophenol

Основните биологично активни субстанции, съдържащи се в препарата:

Таспин

Това е фенатренов алкалоид, близък до типа на апорфините /с 369 ядрена маса/. Той демонстрира много силни свойства при стимулиране зарастването на рани, вероятно дължащи се на неговата хемотаксична стимулация върху миграцията на фибробластите /Вайсберг и сътр., 1989, Персинос и сътр., 1972; Пора-Рей и сътр., 1993/ и демострира също силни противовъзпалителни свойства /Пердю и сътр., 1979/. При специфични изследвания таспина не повлияна хемотаксиса на макрофагите, активацията на неутрофилите, пролиферацията на фибробластите и образуването на матрикси от съединителната тъкан /Пора-Рей и сътр., 1993/. Това довежда да предположението, че таспинът стимулира ранната фаза на зарастването на раните, без да има някакво значително въздействие върху последващите фази /Пора-Рей и сътр., 1993/.

При изследвания върху животни /плъхове/ външно приложен таспинът подчертано подпомага процеса на зарастването на раните и стимулира образуването на съсиреци при доза 250мкг/мл /Пора-Рей и сътр., 1993/. Таспинът има способността да инхибира активността на обратната транскриптаза на ретровируси /в т.ч. и вируса на миелобластозата, вируса на левкемията на Роше, и вируса на apes саркома; Сети;/, освен това таспинът показва цитотоксични свойства по отношение на неопластични клетъчни линии и поради това има потенциални антитуморни свойства /Итокава и сътр., 1991/. Таспинът може да бъде открит в няколко други видове растения: Berberidaceae, Euphorbiaceae, Magnoliaceae. Неговото присъствие е открито и в други разновидности на Croton palanostigma /draconides/ /Итокава и сътр., 1991/, както и в по-малък процент Croton lechleri /Бетоло и сътр., 1979; Кай и сътр. , 1993/.

Екстрактът от Сангре де драго от Croton palanostigma, и в чиста форма – изолираният от него таспин, притежава цитотоксични свойства по отношение на V-79 клетките /ІС50=0,17 mcg/ml/ и по отношение на КВ линията от човешки туморни клетки, произхождащи от карцином на устната лигавица/ІС50=0,39 mcg/ml/, /Итокава и сътр., 1991/.

3,4-0-диметилоцедрузинор 4-0-метилдихидродехидрокониферил алкохол [2-(3,4-диметоксифенил)-3-хидроксиметил-2,3-дихидро-7-метоксибензофуран-5-пропан-1-ол]
Това е дихидробензофуран лигнан със силно стимулиращи зарастването на рани свойства; не проявява свойства, стимулиращи пролиферацията на ендотелни клетки и предотвратява тяхното разграждане при условия на приложение на ограничени хранителни субстанции /Питърс и сътр., 1993/. Според студиите на екипа на проф. Дж.Д.Филипсън /Кай и сътр., 1991; 1993; Чен и сътр., 1994/той може би е най-активната субстанция на смолата на Croton spp. 4-0-метилоцедрузин[2-(3,4-диметоксифенил)-3-хидроксиметил-2,3-дихидро-7-хидробензофуран-5-пропан-1-ол] е другият от лигнаните, изолирани от смолата на Croton spp. и той изглежда, че не е проявил някаква активност в проведените биологични експерименти. /Чен и сътр., 1994/.

Проантоцианидини

Това са кондензирани катехини, линейни димери или полимери на флавоноидните съединения полихидроксифлаван-3-оли /Темпеста, 1993; 1996/ с различна стереохимия /Хемингуей, 1983; Хагерман и сътр., 1981/.

Естествените полифеноли проявяват многобройни благоприятни фармакологични свойства /Хаслам, 1996/. Те имат много силна антивирусна активност ин витро, измежду другите върху грипни и парагрипни вируси, върху RS-вируси, херпес-вируси, HIV-вирус и т.н./Темпеста 1993;1996; Де Брюн и сътр., 1999/, освен това имат и много силни антиоксидантни свойства /Хоу и сътр., 1999; Де Брюн и сътр., 1999; Дас и сътр., 1999; Плюм и сътр. 1998; Ракотоарисон и сътр., 1997; Робак и Захвиежа, 1999/, прояват и умерена антибактериална активност /Де Брюн и сътр. 1999/. При изследвания ин витро и ин виво те стимулират /особено димерите на епикатехина/ растежа на космения фоликул и регенерацията на косата /Такахаши и сътр., 1999/. При биохимични изследвания те показват способност за свързване и преципитация на различни протеини, /Хагерман и сътр., 1981/, включително и рецептори, понякога високо специфични. Поради техните инхибиращи свойства върху някои съставки на комплемента /Шахат и сътр. , 1996/ и/или 5-липооксигеназа /Хартиш и сътр., 1977/ те вероятно имат противовъзпалителна активност /Робак и Захвежа, 1999/.

Мономерните и олигомерните полифеноли имат определено много голямо значение при профилактиката на атероскерозата и профилактиката на туморни заболявания, а също така могат да предотвратят остеопоротичните процеси – остеопороза /Робак и Захвежа, 1999/. Този вид от проантоцианидни олигомери имат също хипотензивна и хипотермична активност /Реверски и сътр., 1971/, , тъй като те подобряват коронарното кръвообращение при дълготрайно приемане през устата /при плъхове/. /Родевиг и Хензъл, 1977/.

Различни изследвани ди-, три- и олигомери на проантоцианидините не показват мутагенни свойства в изследвания за мутагенност при Салмонела бактерии /Ю и сътр., 1987/. При изследвания ин витро върху животни моно- и олигомерите на проантоцианидините показват антитуморна активност при кожно индуциран рак. /Гао и сътр., 1994; Чен и сътр., 1996/.
Микстурата от полимери на проантоцианидините от смолата на Croton lechleri, с 2200 Da ядрена маса, регистрирана в САЩ под наименованието SP-303, показва силно инхибиращи свойства върху чревната секреция, предизвикана от холерен токсин ин виво при мишки, той е и инхибитор на cAMP-медиираната хлоридна секреция, което го прави ефективно лекарство при лечение на диария./Габриел и сътр., 1999/.

Във втората фаза на двойно сляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано изследване върху лечението на диария при пациенти със СПИН при орално приемане на SP-303 /500 мг пер ос от SP-303 или плацебо през 6 часа за 96 часа-или 4 дни/ микстурата значително намалява количеството и честотата на диаричните изхождания за 4 дни, без прояви на странични ефекти или лабораторно проявени усложнения /Холодний и сътр., 1999/; резултатите са публикувани в клиничното издание Am.J.Gastroenterol.
Микстурата притежава също и антивирусни свойства /Убилас и сътр., 1994/, измежду които:
–    инхибира репликацията на ХСВ-1 /херпес симплекс вирус/ и ХСВ-2 в условия ин витро, в някои от случаите – при ацикловир-нереспонсабилни инфекции /Сафрин и сътр., 1994; Бърнард и сътр., 1993/
–    инхибира развитието на грипен вирус тип А, когато е приложена /микстурата/ като аерозол или интраперитонеално и ефективно лекува експериментални инфекции при мишки /Сидуел и сътр., 1994; Джилбърт и сътр., 1993/
–    инхибира репликацията и пенетрацията в клетките на RS-вирус /приложена респираторно в доза 2-10 мМ концентрация /Бърнард и сътр. 1993в/
–    ефективно лекува, приложена под формата на аерозол, заразени с RS-вирус плъхове /Джилбърт и сътр., 1993; Бърнард и сътр., 1993/.

В процес на І и ІІ фаза на клинични проучвания са и два антивирусни препарати, произведени от SP-303 и приети от FDA /Foods And Drugs Administration/ в САЩ, и регистрирани от Shaman Pharmaceuticals Inc. /Провир – орален препарат за лечение на вирусни инфекции на дихателните пътища ; и Виренд – вазелин за локално третиране на лезии на херпес симплекс/.
Виренд, при локално третиране на генитални и анални херпес симплекс лезии, в двойно сляпо, рандомизирано и плацебо-контролирано изследване във ІІ фаза показва ефективно и сигурно подобрение и негативизация на вирусните култури върху материал, извлечен от лезиите /Орозко-Топет и сътр., 1997/.

(+) Катехин:
Това е изомер на катехола /хидроксифлавиан-3-ол/ има регенерираща активност, между другото и върху чернодробна тъкан, увредена от токсични химични въздействия или инфекции /Катарген, Колмюнцер, 1993/. Неговият 3-рутин се прилага при очни проблеми, причинени от увреда на ретината /Колмюнцер, 1993/.

(-) Епикатехин:
Това е изомер на катехола /хидроксифлаван-3-ол/ с противовъзпалителна и хипогликемична активност. /Колмюнцер, 1993/.

Действие:

Обобщение на спецификациите
Препаратите от Croton /Euphorbiaceae/ са разрешени за разпространение и употреба като хранителни добавки в множество страни на Централна и Южна Америка /напр. Перу, Еквадор, Мексико, Доминиканска република/, САЩ, Англия, Полша, България, Русия и др. Също така от векове са използвани като терапевтичен агент в природната медицина на Северна Америка, Южна и Централна Америка и върху тях са провеждани изпитания от известните фитохимични Европейски лаборатории /Филипсън, 1995/.

В народната медицина препаратите от смолата на вида Croton са прилагани орално, ректално, вагинално, както и външно при различни и многобройни индикации, напр. като антитуморно лечение /Хартуел, 1969; Пиетрас и сътр., 1993/, като средство, стимулиращо зарастване на рани, ерозии и улцерации /разязвявания/, /Вайзберг и сътр.1989; Люис и сътр., 1991/, като антивирусно средство /Сети, 1977; Темпеста 1993 и 1996/ включително и при грип, /Темпеста 1993 и 1996/, вирусни инфекции на дихателните пътища /Темпеста 1993 и 1996/ и на храносмилателната система /Темпеста, 1993 и 1996/, като антихерпетично средство, като антибактериално лечебно средство вкл. при ангина и туберкулоза; като противовъзпалително средство /Пердю и сътр., 1979/, като антиревматично средство /Темпеста 1993/, като лечебно средство при хронична стомашна и дуоденална язвена болест /Люис и сътр., 1991;Темпеста 1993/, като средство против диария /Холодний и сътр., 1999/, като антисептик напр. за дезинфекция и защита на рани от инфекции, за вагинални промивки преди раждане, като освен това притежава и хемостатични свойства, благодарение на които прекратява по-бързо кървенето след раждане и след изваждане на зъб /Темпеста 1993, 1996/.

Препаратите са прилагат също и при деца и при подрастващи. Някои от тези традиционни показания са базирани на публикации на студии върху екстракти на Croton spp. ин витро и пилотни клинични изпитания върху изолирани от екстрактите субстанции /Сети, 1997; Пердю и сътр. 1979; Вайсберг и сътр 1989; Люис и сътр. 1991; Уинтър и сътр., 1995; Пора-Рей и сътр. 1993; Холодний и сътр., 1999/. Тези приложения са използвани при патенти.

Благодарение на изпитаните им свойства и на резултатите от изследванията върху препаратите от Croton spp. и съдържащите се в тях активни субстанции, те могат да бъдат използвани като натурален медикамент за външна употреба, с умерено действие при зарастване на рани, улцерации и ерозии, с противовъзпалителен и антисептичен ефект, или за перорална употреба /вътрешно/, като хранителна добавка, регулираща апетита и активността на храносмилателната система, предпазваща мукозната мембрана на храносмилателния тракт от вредни фактори /различни увреждащи химични вещества/, с умерено противовъзпалителен и антисептичен ефект.

Приложение:

Обзорни разработки върху свойствата и употребата
Студиите върху изолиране на активни субстанции, съдържащи се в смолата и техните свойства са събрани в обзорна разработка, съставена от проф. Филипсън /1995/.
В народната медицина и особено в страните на Централна и Южна Америка са използвани широко различни разновидности на Croton и се провеждат много проучвания и изследвания върху тях, поради техните многобройни свойства, потенциално съдържащи в себе си възможността да бъдат използвани за терапевтични цели. Тези препарати са разрешени за употреба и са достъпни в търговската мрежа. Препаратите притежават хемостатични и лечебни за раните свойства /ефективни са при спиране на кръвотечения, благоприятстват цикатризацията – дори спомагат за избледняването на цикатриксите – включително и при лезии от херпес симплекс и т.н./, освен това имат и противовъзпалителни, антисептични, потенциално антивирусни и /Чен и сътр., 1994/ антибактериални свойства.

Смолата от Сангре де Драго бързо образува филм върху наранени/поразени участъци на кожата, сформирайки по този начин нещо като защитна “изкуствена кожа” над поразения участък, което спомага в много голяма степен за неговото по-бързо възстановяване.

Смолата от растението също се използва и за вътрешна употреба при случаи на фрактури – за по-бързото им лечение, както и за лечение на стомашна и дуоденална язвена болест и за лечение на хемороиди, подобрява кръвообразуването.

Други публикации върху употребата на растението говорят за неговата температуропонижаваща активност, за способността му да спира следродови кръвоизливи, за приложението му при лечение на кожни болести, особено екзема. В народната медицина се използва и за лечение на тумори, върху чиято му потенциална способност в момента се правят интензивни изследвания в много страни. /Чен и сътр., 1994/.

Екстрактите от Сангре де Драго показват противовъзпалителни свойства. /Пердю и сътр., 1979/, активират зарастването на рани /Вайсберг и сътр., 1989/, инхибират активността на вирусната обратна транскриптаза /Сети, 1977/.

Сокът от Croton lechleri не е цитотоксичен при изследвания ин витро /Чен и сътр., 1994/. От сока са изолирани голям брой прости феноли и дитерпени със силни антибактериални свойства.

Студиите върху антибактериалната активност на смолата от Croton lechleri /особено срещу Bacillus subtilis и Escherichia coli/, както и на неговите екстракти: хлороформен, ацетонов, метанолов, приготвен също с етил ацетат, а също и върху антибактериалната активност на многобройните субстанции, изолирани от смолата са публикувани през 1994г. /Чен и сътр., 1994/.
Резултатите, показани от изследвания върху хлороформения екстракт на Сангре де драго, както и от изолираните активни субстанции, получени от него /1,3,5-триметоксибензин; 2,4,6-триметоксифенол; кролехинова киселина; коберин А, коберин В/ са много силни бактериостатици по отношение на един или два вида бактерии – дори около 30 пъти по-силни от хлорамфеникол или пеницилин V, използвани като контрола /Чен и сътр., 1994/. Основната съставка на смолата – проантоцианидините /Кай и сътр., 1991; Чен и сътр., 1994/, само след изолирането им стават активни по отношение на тестуваните бактерии, тъй като тестуваните бактерии са резистентни на антимикробната активност на смолата, докато не бъде инхибиран техния растеж – /Скалберт и сътр., 1991/ в сравнение с други микроорганизми.

В студиите върху изолираните способности за стимулация на пролиферацията на клетки на ендотелиума, важни в процеса на зарастването на рани, екстрактите от Croton lechleri, след като са изолирани от техните чисти субстанции, не показват стимулираща активност /Чен и сътр. , 1994/. От друга страна пък, студиите върху полифенолната фракция на смолата на Croton lechleri показват, че фракцията има висока ефикасност при стимулиране зарастването на рани ин витро при плъхове /Спенсър и сътр. , 1988/.
Студиите върху цитотоксилогията на смолата от Croton lechleri по отношение на човешки туморни клетки от линия КВ, произхождащи от карцином на лигавицата на устната кухина, както и върху приготвените от смолата екстракти: хлороформен, етанолов, етил ацетатен, екстракт от дървесината, кората и листата на растението, а също и върху поредицата от субстанции, изолирани от смолата са публикувани през 1994г. /Чен и сътр., 1994/.

Интересно е да се отбележи, че резултатите показват, че нито смолата, нито нейните екстракти проявяват цитотоксичност /Чен и сътр., 1994/. По същия начин и изолираните от екстрактите химични съединения не показват цитотоксичност, при най-ниска концентрация ІС=7,13 мкг/мл за 1,3,5-триметоксибензин, при концентрация ІС=0,2 мкг/мл получена от използвания като контрол хлорид за еметина. Тези студии не отбелязват свойствата на изследвания преди това и в други студии таспин /виж по-долу/.
Екстрактите от смолата на Croton lechleri във високи дози показват антиоксидантна активност, инхибирайки оксидантите, увреждащи DNA, докато в ниски дози те показват про-антиоксидантна активност при изследвания ин витро. /Демаршелие и сътр., 1997/.