ГРАВИОЛА

Семейство: Annonaceae
Род: Annona
Вид: muricata
Синоними: Annona macrocarpa, A. bonplandiana, A. cearensis, Guanabanus muricatus
Народни имена: гравиола, soursop, гуанабана, гуанабано, гуанавана, гуанаба, corossol epineux, huanaba, durian benggala, nangka blanda, cachiman epineux
Изполваеми части: листа, плодове, семена, кора, корени

Описание:
Гравиола е малко, вечнозелено дърво, високо 5 – 6 метра, с големи, езиковидни, тъмнозелени листа. Дървото образува големи, сърцевидни ядливи плодове, които достигат до 15-23 см в диаметър и са жълтозелени на цвят с бяла вътрешност.

Разпространение:
Гравиола вирее в най-топлите тропически райони на Южна и Северна Америка, включително и Амазония. Плодовете й се продават в местните магазини в тропиците, където я наричат гуанабана – в испанскоговорящите страни, и гравиола – в Бразилия.

Използваема част:
Вътрешната месеста част на плода е идеална за приготвяне на напитки и сокове и, заради нейния леко горчиво-кисел вкус, може дори да се яде.

Химичен състав:
Анонови ацетогенини: анокаталин, анохексоцин, аномоницин, аномонтацин, аномурикатин А и В, аномурицин А до Е, аномутацин, анонацин, /многобройни изо-, цис, 1- и др./, анонацинон, анопентоцин А до С, цис-анонацин, цис-коросолон, кохибин А до D, корепоксилон, коронин, коросолин, донхексоцин, епомуриценин А и В, гигантетроцин, гигантетроцин А и В, гигантетроцинон, гигантетроненин, гониоталамицин, изоанонацин, яворицин, монтанацин, монтекристин, мурацин А до G, мурикапентоцин, мурикаталицин, мурикаталин, мури-катенол, мурикатетроцин А и В, мурикатин D, мурикатоцин А до С, мурихексол, мурисолин, робустоцин, ролиниастатин 1 и 2, саба-делин, соламин, увариамицин І и ІV, ксиломатицин
Аноновите ацетогенини са открити само в семейство Annonaceae /към което принадлежи гравиола/. Най-общо, на различни видове от тези ацетогенини биват приписвани антитуморна, антипаразитна, пестицидна, антипротозойна, антихелминтна и антимикробна активност. Наскоро чрез изследвания три независими една от друга лаборатирии определиха, че тези ацетогенини са мощни инхибитори на ензимните процеси, които се наблюдават само в мембраните на туморните клетки. Университетът Purdue, в Уест Лафайет, Индиана , САЩ проведе многобройни проучвания върху ацетогенините, голям брой от които се основаваха на Националния институт по рака и/или на Националния институт на здравето. Нещо повече, Purdue University и неговите сътрудници защитиха най-малко девет американски и/или международни патенти върху своите проучвания относно антитуморните и инсектицидните свойства на тези ацетогенини. В едно от техните комюникета , озаглавено “Нови открития при аноновите ацетогенини” те твърдят: “Наскоро ние съобщихме, че аноновите ацетогенини могат избирателно да инхибират растежа на раковите клетки, а също и растежа на туморни клетки, резистентни на адриамицин. След като ацетогенините бяха изолирани и бяха проведени допълнителни изследвания върху тяхната цитотоксичност, ние забелязахме, че, въпреки че голяма част от ацетогенините имат висока цитотоксичност към някои солидни човешки туморни клетъчни линни, някои от техните деривати с различен структурен тип и някои позиционни изомери показват забележителна избирателност към точно определени клетъчни линии, напр. срещу рак на простатата /PC-3/. Сега ние разбираме първичните начини на действие на ацетогенините. Те са потенциални инхибитори на NADH: убиквинон оксидоредуктазата, която е есенциалният ензим в комплекс І, водещ до окислителното фосфорилиране в митохондриите. Наскоро проведено изследване показа, че те действат директно върху убиквинон-каталитичната страна в комплекс І и в микробната глюкозо-дехидрогеназа. Те също така инхибират убиквинон-свързаната NADH оксидаза, която поддържа плазмената мембрана на раковите клетки.”
През 1997 г., Purdue University публикува обещаващата новина, че няколко от аноновите ацетогенини са “…не само ефективни в унищожаването на тумори, които са показали резистентност към антиракови агенти, но също изглежда, че имат специален афинитет към такива резистентни клетки”. След публикуването на тази новина, главният фармаколог, водещ изследванията в университета, обясни в няколко интервюта как става това. Както той обясни, раковите клетки, които остават живи след химиотерапия могат да развият резистентност както към съответното химиотерапевтично лекарство /цитостатик/, така и към други, дори съвсем различни от него лекарства. Този феномен е наречен мултилекарствена резистентност /multi-drug resistance – MDR/. Един от начините, по които раковите клетки могат да развият резистентност към цитостатици е чрез създаване на вътреклетъчна ефлукс-помпа, наречена Р-гликопротеин медиирана помпа. Тези видове помпи са способни да изкарат антираковия агент извън клетката, преди той да е успял да я убие. Средно само около два процента от раковите клетки в който и да е човек могат да развият такава вътреклетъчна помпа – но те са тези два процента, които биха могли евентуално да нараснат, да се разпространят и да формират мултилекарствено резистентни тумори. Някои от последните изследвания върху ацетогенините установиха, че те са способни да изключват тези вътреклетъчни помпи, и оттам да убиват мултилекарствено резистентните тумори. Изследователите от университета Purdue съобщиха, че ацетогенините убиват преференциално мултилекарствено резистентните ракови клетки чрез блокиране на трансфера на АТФ /аденозинтрифосфат/ – главният източник на клетъчната енергия – в самите тях. Туморните клетки се нуждаят от енергия за растеж и размножаване, а също и за активиране на помпите, чрез които да изтласкват атакуващите ги агенти. Когато енергията на клетката се инхибира, тя вече не може да активира своята помпа. Когато ацетогенините блокират АТФ в туморната клетка, тя няма достатъчно енергия за своите животоподдържащи процеси – и умира. Нормалните клетки рядко развиват такава помпа; когато това стане, те не се нуждаят от голямо количество енергия за да я активират и, най-общо казано, не могат да бъдат засегнати от АТФ – инхибиторите. Изследователите от университета Purdue съобщиха, че 14 различни ацетогенини демонстрират АТФ-блокиращи свойства /включително няколко, които са открити само в гравиола/. Също така оповестиха, че 13 от 14-те изследвани ацетогенини са по-силно действащи срещу мултилекарствено резистентния рак на гърдата от всичките три стандартни лекарства /адриамицин, винкристин и винбластин/, използвани като контрола.

Интересно изследване ин виво бе публикувано през март 2002 година от японски изследователи, проучвали различни ацетогенини, открити в няколко вида растения. Те инокулирали мишки с ракови клетки на белодробен карцином на Люис. Една трета от мишките не била третирана с нищо, една трета била третирана с химиотерапевтичното лекарство адриамицин, и една трета била третирана с основния ацетогенин на гравиола – анонацин /в дозировка  10 мг/кг тегло/. На края на втората седмица от началото на опита пет от шестте мишки в нетретираната група били още живи и размерите на туморът им се били увеличили. Групата, третирана с адриамицин показала 54,6% редукция на туморната маса спрямо контролната нетретирана група, но 50% процента от животните умрели от токсичност /три от шест/. Мишките, приемащи анонацин били все още живи и туморите им били намалели с около 57,9% – малко повече, отколкото при адриамицин – и без токсичност. Това довело изследователите до обобщението: “Анонацинът показа по-малка токсичност при мишките. Вземайки под внимание антитуморната активност и токсичността, анонацинът би могъл да бъде използван като водещо средство в създаването на потенциален антираков агент.”. Важно е да се отбележи все пак, че анонацинът само намалил нормалния растеж на белодробните тумори по време на двуседмичния период; той не е премахнал напълно туморите, нито пък е спрял техния растеж.
Изследванията върху рака и тези важни растения и растителни субстанции се развиват, като няколко фармацевтични компании и университети продължават да изпитват, тестуват, патентоват и да опитват да синтезират тези химични субстанции в нови химиотерапевтични лекарства. В добавка, изследователите съобщават, че инхибиторите на NADH дехидрогеназата могат да подтиснат HIV инфекцията. И тъй като това е свойство на аноновите ацетогенини, няколко от ацетогенините, открити в гравиола и в други разновидности Annona, са включени от Националния институт на здравето в АнтиСПИН скрининговата програма от Purdue University; понастоящем изследванията в тази област продължават.
Един изследовател обобщи своята работа по следния начин: “ По времето на подготовката на този текущ преглед, бяха изолирани над 350 анонови ацетогенини от 37 вида. Нашите предишни изследвания показват, че 50% от над 80 скринирани видове Annona са значително биоактивни и подходящи за фракциониране;

Действие:
От 1940 година насам, откакто учените започнаха да изследват свойствата на гравиола, бяха открити много нейни биоактивни субстанции и фитохимически съединения. Многобройните свойства, заради които гравиола е използвана в народната медицина, бяха потвърдени чрез научни изследвания. Няколко изследвания, проведени от различни изследователи, показаха, че кората, както и листата имат хипотензивно, антиспасматично, антиконвулсивно, вазодилатативно, релаксиращо гладката мускулатура и кардиодепресивно действие върху животни. Изследователите потвърдиха хипотензивните свойства на листата на гравиола отново през 1991 година. Няколко студии, публикувани оттогава насетне показаха, че екстракти от листата, кората, коренът, семената и стъблото са антибактериални ин витро срещу голям брой патогенни бактерии, и че кората притежава противогъбични свойства. Семената на гравиола демонстрират силни антипаразитни свойства в студия от 1991 г., а екстрактът от листата на растението изглежда, че е активен срещу малария в две други студии /публ. през 1990 и 1993 г./. Листата, коренът и семената на гравиола показаха инсектицидни свойства, след като семената бяха показали силна инсектицидна активност в по-ранно изследване от 1940 г. Според клинично изследване от 1997 г. новооткрити алкалоиди в плодовете на гравиола оказват антидепресивен ефект при животни.
В скрининговата програма върху растенията, проведена през 1976 година от Националния институт по рака /National Cancer Institute/, листата и стъблото на гравиола показаха активна цитотоксичност срещу ракови клетки; след тези открития изследователите се насочиха в тази посока. Повечето от изследванията върху рака и гравиола се фокусират върху новооткрития вид фитосубстанции, наречени анонови ацетогенини. Гравиола произвежда тези природни вещества в своите листа, стъбло, кора и плодни семена. Три отделни изследователски групи са изолирали такива  ацетогенинови съставки от гравиола, които са показали изразени антитуморни и антиракови свойства, а също и избирателна /селективна/ токсичност срещу различни типове ракови клетки /без увреждане на здрави клетки/, публикувайки осем клинични изследвания върху своите открития. Голям брой от ацетогенините са показали селективна токсичност върху ракови клетки в много ниска дозировка – 1 на един милион. През 1998 година бяха публикувани четири изследвания, които още по-точно описаха фитохимичните субстанции и ацетогенините, показали най-силни антиракови, антитуморни и антивирусни свойства. Нещо повече, специфичните ацетогенини на гравиола бяха определени като избирателно токсични към следните видове туморни клетки: клетъчни линии на белодробния карцином; клетъчни линии на солиден тумор на гърдата; аденокарцинома на простатата; клетъчни линии на карцинома на панкреаса; клетъчни линии на аденокарцинома на дебелото черво; клетъчни линии на рак на черния дроб; клетъчни линии на лимфома; и т.нар. мултилекарствено резистентен  аденокарцином на гърдата.